Бях чела някъде, че най-сигурната защита е да бъдем такива каквито сме. Ако наистина искаме промяна, автентичността е мястото, откъдето трябва да започнем. Не всичко, което ще видим в нас първоначално ще ни хареса. Ще предпочетем да обърнем глава и да не гледаме в тези неща, които най-силно търсят вниманието ни. Ще искаме да ги замаскираме вместо да работим върху тях, защото работата изисква признание и усилие, защото е по-лесно да играем вместо да бъдем.
Много често прибягваме до лицемерие, особено тук в социалните мрежи, където идеята за мнима анонимност ни дава усещането, че всичко е позволено. Казваме неща, което инак не бихме казали, държим се арогантно, твърдим, че живеем по определен начин, когато не е така, чудим се откъде идва всичко това, изграждаме образи, изпадаме в конфликти и вечно се противопоставяме.
Егото е много крехко нещо. Нека не бъркаме его с достойнство, нека не бъркаме его с чест или самоуважение. Егото иска да бъде нависоко на всяка цена, а за да останем висши в нашето съзнание, трябва другите да са нисши. Хората, природата, животните...
Един човек, който се имаше за много духовен тук веднъж ми каза, че природата е по-нисша от нас хората, защото е създадена, за да ни служи, защото няма душа, а ние имаме. Така пишело в една стара книга.Дали думите ми и конфликта между нас успя да го промени, как мислите?
Напоследък този тип конфликти само изсмукват енергията ми и ме отклоняват от пътеката ми, а реално нищо не се постига. Единственият отговор тук би бил самата ни отдаденост чрез действия на личния ни морал и ценности. Просто да бъдем истински, да бъдем себе си, да не се прегъваме пред отчаянието и да регресираме, да сключваме сделка с Дявола и да си обещаваме, че ще е само за кратко. С някои неща компромис няма. Някои неща са прекалено ценни.
Ако искаме да дадем личен пример, ако сме отдадени на един път, Вселената ще ни тества. Да бъдеш активист, означава да си активен, не е достатъчно просто да се обявиш за такъв. Ако показваш образа си тук, хубаво е зад него да стои нещо реално, иначе хората с критично мислене, а те са все повече, ще усетят разминаването (дори енергийно) и ще си тръгнат и пак качествена промяна няма да има.
Действията, а не думите дават живот на ценностите ни. Действията винаги ще притежават по-голяма сила да вдъхновяват. Действията водят до истинската промяна, както в нас, така и за хората около нас. Чрез промяната вътре в нас по чисто енергиен път ние променяме и всичко извън нас.
Както казваше един образ в Междузвездни войни "Това е пътят".
Comments