Когато сме близко до душата си, около нас има едно величествено спокойствие. Всичко, което ни трябва, вече е тук.
Да бъдем тихи, да бъдем неподвижни изчиства нашите възприятия, които толкова лесно се задръстват от мисли, думи и идеи, всички идващи от ума. Когато живеем в ума, в натрапливите си притеснения и мисли, ние виждаме само контурите на живота, но не го чувстваме. За да се почувстваме живи, трябва да участваме в живота, да усетим как се движи в нас, да насищаме и след това удължаваме тези мигове изпълнени с нашия дух. Дори не е нужно да ги търсим. Често когато мълчим в благодарност към битието, те сами ни намират.
Comments