Толкова време прекарваме в желание да бъдем забелязани, някой да ни каже, че сме хубави, интелигентни, добри професионалисти.
От деца ни подготвят за това, казват ни, че пълноценният живот започва само, ако бъдеш приет, а за да бъдеш приет, трябва да си забелязан. И ето, ние залагаме намирането на обич, успеха в професията в усилието ни да бъдем забелязани и изтъкнати.
Нима ни трябва публика, за да летим?
Когато решаваме да направим нещо ново, да започнем канал в ютюб, да напишем книга, да отворим кабинет, няма как още в началото да знаем всичко, но и няма как да чакаме докато научим всичко, за да изпълним мечтата си. Човек рискува, за да израсне, няма друг начин! Ако чакаме пасивно, никога няма да започнем!
Започвайки обаче трябва да сме наясно защо го правим. Защо започваме книгата, защо отваряме кабинета? Отговорът тук е важен и според мен трябва да е в синхрон с нашите най-дълбоки ценности. Когато пътят стане труден, когато вниманието се дръпне от нас или критиката започне, трябва да се върнем към това "Защо?" и то да ни даде сили да продължим напред.
Ако правим нещо, за да сме полезни, за да помогнем на хората, за да се научим на нещо, това ще е светлината, която ще ни пробужда. Ако правим нещо, за да сме популярни, известни, признати, вървим по опасна пътека. Нашето признание трябва да идва отвътре, а не отвън.
Искрено вярвам, че вървейки по нашия път с правилните в сърцето ни причини, всичко останало, признание, внимание, ще дойде само, като вторичен продукт на първичната ни цел и причина.
Commentaires