Уважавам силно обикновените хора, които се опитват всеки ден да бъдат добронамерени заедно с всички недостатъци, заедно с гнева, завистта, със странните си привички или (О, Ужас!) сексуални пристрастия. Всеки ден бих избрала да съм заобиколена с такива хора, които не крият истината за себе си пред тях самите или друг, а с ясен поглед могат да застанат твърдо, дори и да ги е страх, дори и да треперят и да кажат, да, аз направих това и това, аз съм това и това, но се опитвам.
Всеки ден бих избрала това пред някой гуру въздържател, който смята, че само чрез него и неговия път мога да се просветля, а всичко друго и всички други са низсши твари с ниски вибрации. Къде отиде човечността в духовността? Къде отиде сърцето на "духовните водачи"?
Нека дойде краят на всички сравнения и многознайство кой как трябва да бъде, да говори, да изглежда или да се държи. Истината поражда страх. Донякъде това и е работата, да разтърси, да събуди.
Няма нужда да раздаваме съвети навсякъде, за да видят другите колко сме духовни, да ни се възхищават, за да можем най-накрая да докажем на себе си, да си отдъхнем, че значим нещо. Можем да намерим хора, които да ни обичат и когато не сме духовни.
В крайна сметка това е важното и прекрасното на това да си жив.
Comments